Тетевен е не само един от атрактивните туристически центрове в страната, но и сравнително голям за северната част на страната град. В пределите на общината се намира село Бабинци, което има богата и интересна история. Част от намерените в района артефакти и находки се пазят на съхранение в историческия тетевенски музей. През селото последователно преминават римляни, траки и богомили, последните две общности от които имат много общо с България през вековете. Богомилското течение пуска корени през десети век и е свързано с лидера му поп Богомил, за когото цял роман пише Владимир Зарев. Артефактите достигат до нас не само в резултат на правените в района археологически проучвания, но и като резултат от набезите на иманярите. Богомилите се заселват тук някъде през годините на дванадесетото столетие, като преди това са живели в Тракия. Местността Палтен става техният сборен пункт, а тя се намира между две съседни села.
Техните имена са Кирчево и Бабинци, това се пада пак в района на Тетевен и градът носи белезите от тяхното минало на определени места. Бабовяне е името на махалата, която тази малка групова общност дава като свое поселение, а по-късно е записана и в османските регистри. Това се случва през 1483-та година, когато България от почти един век се намира под ботуша на османските поробители. Село Градежниче е или част от голямата махала, или новото име на махалата. Но това име се появява през 1479-та, тоест четири години преди махалата. Това дава поводи за спорове в научните среди. Има една друга хипотеза, според която пак през 1479-та се е появил архивен документ на империята. Клозер е негов автор и твърди, че броят на домакинствата е единадесет. По-нататък също има интересни за проследяване събития – например нерегистрирането на никакви хора за период от поне 34 години. Между 1545-та и последвалите три десетилетия официално не живеят хора на територията на днешното тетевенско село. След годините на седемнадесети век обаче поселението на хора става с бързи и високи темпове. Най-многобройни са помаците от Галата – през 20-ти век помашката общност с лично събрани дарения построява малък християнски параклис с името Покров Богородичен.
Павликянството и богомилството са две от християнските ереси, които помашкото население на Бабинци изповядва. Счита се, че помаците са именно от тази група, но към 1689-та тя измира и за нея не се чува нищо повече. Около Свищов и Раковски на по-късен етап от времето се приема католическата религия. Още през 13-ти век това се опитва да стори цар Калоян и дори сключва римската уния, с което иска да доближи България до западния свят. Наследниците на ислямизираните еретици от християнската общност взимат участие в освободителната война от 1877-ма между Русия и Османската империя. Между селското землище и това на Тетевен има специално изграден монумент, който свидетелства за бойните подвизи. След края на войната територията на помаците е заграбена от жителите на Тетевен и те си я присвояват. За период от осем десетилетия между 1880-та и 1960-та махалата отново е заселена, а през осемдесетте придобива статут на самостоятелно село.
